Помечтахме заедно на Първия учебен ден

pexels-photo-207658
7 Back-to-School Съвети
12/09/2017
Изложба "Цветовете на мира" в Рим
Артис с детски рисунки в изложбата „Цветовете на мира“ в Колизеума в Рим
21/09/2017

Помечтахме заедно на Първия учебен ден

IMG_0706

Новата учебна година в ЧСУ „Артис“ бе посрещната с песни, танци, поезия и „Алея на мечтите“, позволяваща на ученици и родители да демонстрират художнически качества и да изобразят какво представялва Ученикът на бъдещето според тях.

Септемврийското слънце огря училищния двор на ЧСУ „Артис“ и посрещна ранобудните ученици за Първия учебен ден.

В 11:30ч. всички се скупчихме на двора в очакване на предстоящите речи за откриване на празника. За изненада на всички, вместо реч, нашият талантлив учител по математика (прикрит поет), Иван Вуков, и петокласникът Виктор, бяха подготвили истински забавна поема, посветена на АРТИС-тичните ни ученици.

поема_артис

Виктор, заедно с г-н Иван Вуков, поздравяват всеки клас, индивудално

“Не зная за късмет носите ли си подкови, но ние с класния до мене сме готови.”

Двамата минаха през всеки един клас и им подариха по един куплет от поемата, придружен от подкова, нарисувана на жълт балон, символизираща успех през новата учебна година.

Както всяка година от 2015-та насам, нашата директорка, г-жа Даниела Тодорова, излезе, за да ни поздрави за Първия учебен ден с вдъхновяваща приказка за невероятния художник Ван Фу. Посветена на изкуството, въображението и мечтите, можете да видите в края на нашия разказ. Така тя пожела на учениците си успех и никога да не спират да мечтаят, тъй като мечтите са способни да разбият и най-дебелата стена.

Последва оригинален хип-хоп танц, изпълнен от Теа (3-ти клас)  и Калина (4-ти клас). Чухме и трогващо изпълнение на песента “Българска роза”, което ни подари Йоан от 2-ри клас, а след него последваха и стихотворенията на Александра и Мая от първи клас. Всички деца се справиха брилянтно и АРТИС им пожелава още по-големи сцени, на които да блестят с талантите си.

хипхоп_танц

Кадър от танца на Теа и Калина

Александра (1-ви клас), Вера (4-ти клас), Ника (4-ти клас) и Мая (1-ви клас)

Александра (1-ви клас), Вера (4-ти клас), Ника (4-ти клас) и Мая (1-ви клас)

Дойде време да влезем в училище и да стъпим в класните стаи за първи път тази учебна година. Разпределени на отбори всички ние – учители, деца и родители, застанахме срещу стената в коридора, цялата облепена в хартия за рисуване, а пред нея бяха наредени кутии с пастели, моливи и маркери.

помечтай_нарисувай

Г-жа Евгения Русева тогава ни обясни, че така днес ще нарисуваме мечтания ученик, който искаме да бъдем в края на учебната година. На колоните в коридора зазвуча „Болеро“ от Равел и всички се захванахме за работа. В рамките на 15 минути цялата стена в коридора се превърна в “Алея на мечтите” – върху нея сега можете да видите ученици, яздещи коне, каращи сърф, рисуващи, толкова много щастливи и усмихнати образи, пеперуди, цветя – най-съкровените мечти както на най-малките, така и на най-големите участници в играта.

Така приключи нашият 15-ти септември – незабравимо и замечтано. А сега имате възможността да се насладите на приказката, която трогна всички ни с дълбокия си замисъл и неочакван край.

„Ще ви разкажа историята на един прочут художник, на име Ван Фу. Хората разправяли за него, че бил магьосник, защото имал дарбата да вдъхва живот на своите картини с една последна цветна маска, която добавял пред всички. Макар славата му да се носела из цялата империя, Ван Фу бил много беден, защото смятал, че никоя вещ не е толкова ценна, че да си заслужава да се бори за нея и след това да робува да притесненията да не я загуби. Единственото му съкровище били свитъците за рисуване, четките и боите.

Ван Фу обикалял из цялата страна, защото бил вдъхновен от красостата й. Намирал красота във водните кончета през деня, в звездите през нощта, в камънаците и калта по пътищата, в отрудените хора по оризищата, в измъчените от работа и лишения бедни хора по забравените селца.

Един ден по залез слънце старият художник стигнал до императрската столица. Намерил страноприемница, в която да пренощува и тъй като бил изтощен, веднага заспал.

На сутринта рязко го събудили тежките стъпки и грубите крясъци на войници, които нахлули неочаквано в стаята и го завлачили към двореца.

Когато го изправили пред императора, старият художник озадачено попитал какво е сторил, та да заслужи тази участ. 

– Ван Фу, – рекъл императора – за да разбереш своето престъпление, ще трябва да ти разкажа целия си живот. Когато бях малък, ме отглеждаха затворен в този дворец. Баща ми, старият император, искаше да запази душата ми чиста от всичката грозота, мизерия и нещастие на този свят. Не разрешаваше дори сянката на смъртен поданик да докосва нозете ми, за да не ги омърси. Аз израснах с багрите на твоите картини, Ван Фу. Денем седях с часове, взирах се в тях

и си представях радостите и красотата, които ще ми донесе този живот. Нощем, когато не можех да заспя ги съзерцавах с часове и те оживяваха пред погледа ми. Научих ги наизуст и мислех, че познавам своята империя като дланта си. Когато станах на 16 години, вратите на двореца се разтвориха за мен. Изкачих се нетърпеливо на терасата, за да погледна облаците, но те не бяха така красиви като тези от твоите залези. Обиколих империята в своята носилка, но тръскан по пътищата от камънаци и кал, за които не бях и подозирал, не видях никъде градините от твоите картини. Видях прахоляк, мръсотия и мизерия, които ме отвращават. Повръща ми се от жените, които

директор_артис

Директорът на ЧСУ „Артис“ – Даниела Тодорова поздравява учениците си за Първия учебен ден.

срещнах, защото никоя не е така стройна, феерична, загадъчна и нежна, като феите, които рисуваш ти. Ти ме излъга, Ван Фу. Ти си измамник. Освен това те ненавиждам, защото пробуждаш любов с картините си. Осъждам те на смърт. Ще бъдеш хвърлен в най-тъмния затвор, с най-дебелите крепостни стени, в килията с най-здравите решетки и там ще дочакаш своята присъда.

Ван Фу бил съкрушен. Помолил през сълзи императора да му остави боите, четките и листовете за рисуване, за да търси утеха в рисуването.

Когато останал сам в тъмната килия, старият художник затворил очи, поел дълбоко въздух  и си представил могъщия покой на морето, розовите крила на сутрешните облаци, свободния полет на морските птици. Разгънал листа, извадил четките и боите и започнал да рисува.

Толкова силно мечтаел Ван Фу отново да излезе на свобода, да види прекрасните изгреви и залези на огненото слънце, да усети лекия гъдел на ситния морски пясък, да потъне в безкрайното синьо на лятното небе, да усети по лицето си солените пръски на пенливото море… Потънал в картината си, Ван Фу не усетил, че гази във вода, че ръкавите му са овлажнели, а по крачолите му има пръски от морска пяна. Не чул веднага отмерения плясък на гребла, идващ от лодката, която рисувал в далечината на морската шир…

На сутринта, когато палачите дошли да отведат художника, с почуда установили, че килията е празна. На земята намерили само картина на пенливо, безкрайно синьо море, в далечината с една малка дървена лодка, потънала в златна мъгла. Ван Фу бил изчезнал завинаги в морето, което сътворил.“

Автор: Мария Антонова

Comments are closed.